"[...] Преди обаче съвсем да съм се отнесъл, бивам привлечен от странен пресечен шум от съседната зала, остъкления атриум. Там има десетина работи – на стените и на два подиума. Шумът идва от стар телевизор, разположен на земята под ъгъл от 45 градуса, така, че квадратните рамки от стъкления таван да се отразяват идеално в екрана. Едва ли това е нарочно, но аз неволно започнах да се опитвам, местейки се, да напасна линиите на отразената рамка с мрежата, образувана от фугите на плочника от вътрешния двор на ВИАС (изображението от телевизора, което се появява от време на време), където са били снимките. Това е най-новото видео на Красимир Терзиев и се казва „Между флешбек и Déjà-vu” (2015). Две камери се наблюдават упорито. Едната обаче е стационарна и „вперена” право в небесата. Втората се рее някак си самотно във въздуха и се опитва през цялото време да стои в зрителната ос на трикракия си събеседник, стоящ точно в центъра на двора. В този случай дронът с камера (от англ. drone – търтей, безделник) е активната страна. Той се движи, мига, пърха, полага усилия. Нямаше обаче да го забележа, ако не беше вглъбената в своята си гледна точка „долна” камера.
Наблюдението като процес е важно и сигурно е още по-важно, ако води до диалог и разбиране."
Самуил Стоянов. Между миналото и бъдещето. Портал Култура, София, 20.04.2015
Две камери се наблюдават упорито. Едната - вперена директно нагоре към небето и фиксирана на статив, поставен в центъра на вътрешен двор (сградата на Университета по архитектура в София), докато втората, обърната надолу към земята, е монтирана на дрон, който изпълнява вертикално излитане и приземяване обратно точно над позицията на статива, опитвайки се да поддържа максимално вертикалната ос на движение. Изгледите от двата източника се редуват с варираща честота в процеса на монтаж.
Две визуални медии с различен исторически произход, перспектива и специфика влизат в диалог, в двубой, във взаимно изучаване и дебнене.