Дух, слизащ по стълбите е видео – един от резултатите от колективните изследвания на Красимир Терзиев и немския художник Даниел Кьотер в градските периферии на Берлин и София, реализирани през 2016 г. Филмът е заснет в 31-етажния небостъргач "Ideal Hochhaus" в квартал Гропиусщадт в Берлин. Тази част на града е назована в чест на един от прочутите основатели на Баухаус – архитекта Валтер Гропиус, който я проектира през 1960-те, както и самата сграда, построена през 1969 г.
Филмът е конструиран в пряка зависимост от архитектурата на сградата, осигуряваща перфектна логика на движението на камерата. Всички прозорци и врати, които някой трябва да преодолее, спускайки се пеша от най-горния етаж до приземното ниво, разкриват изненадващи смени от интериор към екстериор и обратно, в комплексни перспективни съкращения, анимирани от тези единствено подвижни елементи на архитектурата.
Дух, слизащ по стълбите се обръща към чувството ни за ритъм, към способността на окото, която почти не отчитаме съзнателно, да регистрира пространствените промени и така да изследва красотата на функционалната и прагматична архитектура, чието начало е положено от Баухаус. Названието на работата е призовано да подчертае връзката й с изкуството на модернизма, следвайки постоянния му интерес към същността на живота – движението.
Като директни референции авторите на видеото посочват някои от най-известните произведения на модернизма: хронофотографията (снимане с няколко равноотдалечени камери) Жена, слизаща надолу по стълбите (1887) на британския фотограф Едуард Майбридж и, разбира се, прочутата, предизвикала конфликти по време на премиерата си, футуристична картина на Марсел Дюшан Голо тяло, слизащо по стълбите № 2 (1912), но и Ема (Голо тяло на стълбите) от 1966, известното платно на един от най-важните живописци днес – Герхард Рихтер. „Филмът за движението“ при Красимир Терзиев и Даниел Кьотер, обаче, е освободен от човешката фигура, давайки на зрителите изчистеното впечатление за местене в пространството. Тази редукция на традиционния „сюжет“ придава на усещането за механично изменение на положението във времето и пространството поетико-философски характер – движението е неделима част на съществуването, инструмент за осмисляне на околния свят.
Яра Бубнова (откъс от прес текста лъм изложбата Дух, слизащ по стълбите, ИСИ-София. 13 януари 2017 – 25 февруари 2017)